Музикални инструменти – видове

Музикални инструменти – видове. Музикалните инструменти са струнни, духови, перкусии, гъдулки, клавишни, електромузикални и механични. Ще поговорим по-подробно за всеки един от видовете.

Обобщено казано, музикалните инструменти могат да бъдат класифицирани по различни критерии, но най-очевидният от тях е – според източника на звука.

Звукът може да бъде генериран от струни, вибрираща тръстика, вибрация на твърда повърхност или вибриращ въздух в тялото на музикалния инструмент.

Въз основа на тези характеристики се разграничават съответно струнни, духови, тръстикови и ударни инструменти.

В допълнение към източника на звук, важен критерий при музикалните инструменти е начинът на свирене на самия музикален инструмент. По-долу представяме най-често срещаните видове музикални инструменти.

Струнни музикални инструменти

Цигулка, китара, виолончело, банджо – всичко това са струнни музикални инструменти.

Звукът в тях се появява поради вибрациите на опънати струни.

Има лъкови и щипкови струни. При първия звукът се появява от взаимодействието на лъка и тетивата – триенето на косъма на лъка кара струната да вибрира. На този принцип работят цигулки, виолончела и виоли.

Щипковите инструменти звучат поради факта, че самият музикант с пръсти или кирка докосва струната и я кара да вибрира. Китарите, банджото, мандолината, домрата работят именно на този принцип.

Можете да обърнете внимание, че понякога някои лъкови инструменти се свирят с щипане, като се постига малко по-различен тембър. Така е при цигулките, контрабасите и виолончелото.

Духови музикални инструменти

При духовите инструменти звукът се генерира от вибрациите на въздушния поток в кухината на музикалния инструмент. Вероятно тези музикални инструменти са сред най-древните, заедно с ударните инструменти. Височината и характерът на звука на духовите инструменти се влияят от начина, по който музикантът издухва въздуха от устата си, както и от позицията на устните и лицевите мускули, наречени амбушюр. Освен това звукът се регулира от дължината на въздушната колона с помощта на отвори в корпуса или допълнителни тръби, които увеличават тази колона. Колкото по-далеч се движи въздухът, толкова по-слаб ще бъде звукът.